Президентът Петър Стоянов днес (вчера  б.р.) навърши 70 години. Той

Президентът Петър Стоянов през днешния ден (вчера  б.р.) навърши 70 години. Той е един от знаковите български политици от поколението, което реализира главната победа за България след 1989 година – присъединението към институциите на цивилизования западен свят, НАТО и Европейски Съюз. Той разполагаше с пет години институционална позиция, посредством която да взима и организира политически решения, сложили България на картата на цивилизования свят. Иван Костов разполагаше с четири години с цел да организира своята визия за промяна на българската страна и привеждането й в институционално сходство със стандартите на демократичния европейски порядък. Филип Димитров разполагаше единствено с една година с цел да стартира транформацията на българското общество в посоката, която жадуваха милиони български жители, придобили вяра след рухването на марионетния комунистически режим. Когато тези хора управляваха, ние, техните поддръжници имахме значително несъгласия, неодобрение и неспокойствие от поредност техни политически решения и от съответни резултати на тяхното ръководство. Днес, четвърт век по-късно, ясно си даваме сметка, че това бе поколението демократични политици, които вкараха и отстояваха най-високите стандарти в общественото политическо деяние, които българската страна и общество са достигали след 1944 г. Ако тези хора бяха получили втори мандат – България през днешния ден щеше да бъде друга, щеше да бъде доста по-напред в своето развиване. За страдание, те слязоха от власт след първия си мандат. Една съществена причина за това бяха техните лични неточности. Тяхната незадоволителна умелост в ръководството на страната. Изострянето на връзките посред им и вътре в самата партия Съюз на демократичните сили – ръководещата посредством тях политическа мощ на демократичната смяна в България. По-важната причина за това, че те не продължиха своя политически път в ръководството на страната обаче бе превратът, който им провежда на границата сред 20 и 21 век новоучредената и към този момент укрепнала посткомунистическа престъпна олигархия. Още един мандат в ръководството на това потомство водачи на демократичните сили щеше да възвърне институционалния капацитет на българската страна като съвременна представителна народна власт от европейски вид. Това не биваше да се допусне. Възстановената демократична страна щеше да спре – или най-малко да ограничи грабежа. Днес, от дистанцията на времето, след четвърт век олигархично ръководство на страната и обществото ние можем да си дадем ясна сметка каква невъзстановима загуба за трансформацията на българското общество бе отстраняването на това потомство водачи от дейна политическа и държавническа активност. Нека повторим – те носят своята отговорност за това. Но на тях не им бе разрешено да продължат. Българската общност е пределно сериозна към хората и политическите сили, които ръководят страната и това има позитивни следствия върху обществения ни живот. Но „обратната страна на медала“ на тази сдържаност е лековерната доверчивост, с която същата тази общност приема на доверие апелите за „радикална промяна“. Не каква да е, а радикална… Ние, българите, обичаме да започваме от нулата. От нулата започнахме, когато се доверихме на „царския проект“, обещаващ „да се оправим за 800 дни“. Този план едвам дочака тези дни да изтекат, с цел да премине в политическото несъществуване. Примерите могат да продължат до ден днешен… България през днешния ден още веднъж е във вълна на надигащо се неодобрение. Популистките предложения, които през последния четвърт век стават все по-многобройни и все по-илюзорни през днешния ден заплашват да ни доведат до границата на разкъсване с нежното завещание на българската европейска и атлантическа принадлежност – главната външна гаранция за почтено бъдеще на България. В тази обстановка е все по-ценно да си спомним позициите, полезностите, куража и интелекта, с които поколението български демократични политици, към което принадлежи президентът Петър Стоянов управляваше България, създаваше вяра за нейното бъдеще. Достойни хора, които водиха България напред по метод, допускащ ни да се самоуважаваме. Когато хвърлим взор към днешните управници на страната, този спомен провокира горест.. Честит празник, господин Президент! Огнян Минчев, коментар във фейсбук